Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

Град Бяла, 13.02.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД БЯЛА втори състав в публично съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА БОНЕВА

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1070 по описа за 2011г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ВАС-ХИДРОИЗОЛАЦИИ” ООД, град София, район Овча купел, ж.к.Овча купел, ул.”Месечинка”№5, ЕИК 131288936, представлявано от Б.В.С. ***, ЕИК 201098387, представлявано от Н.С.С., с предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за плащане на следните суми:

- сумата от 6140.32 лева с ДДС, представляваща остатък от неизплатено възнаграждение за доставка на стока по фактура №0800000071/18.02.2011г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на ИМ до окончателното й изплащане;

- сумата от 292.09лв, съставляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от деня, следващ датата на издаване на фактурата-19.02.2011г., до подаване на исковата молба – 05.08.2011г.

Претендират се направените по водене на делото разноски, включително и разноските, претърпени в производство по допускане и налагане на обезпечение на иска в размер на 869.30 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва размера на задължението. В съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото /л. 7 – л. 9/ фактури № 0100002176/13.01.2011г. и фактура №0800000071/18.02.2011г., ищецът е фактурирал на ответника стоки(ламарина),подробно индивидуализирани по мярка, количество и цена. Стоката била получена от ответника, видно от двустранно подписаната експедиционна бележка №0001000566 / 21.02.2011г. (л.9 от делото)

Видно от приложените по делото(л.10-л.11) преводни нареждания ответникът извършил частични плащания по описаните по-горе фактури след приспадането на които ,сумата дължима по фактура №0800000071/18.02.2011г. от ответника възлизала на 6 140.32 лв. с ДДС. От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на ищеца и на ответника е редовно водено. Издадените от ищеца фактури са осчетоводени и в двете страни, включени са съответно в дневниците за покупки и справките-декларации по ДДС. Общият размер на възникналото за получателя задължение, след приспадане на задължението по фактура №0100002176/13.01.2011г. и направеното частично плащане по фактура №0800000071/18.02.2011г. е 6140.32 лева.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Исковите претенции черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ, както и чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни отношения по сключени договори за търговска продажба. Договорът за търговска продажба е неформален, с облигационно-вещно действие, чиито основни елементи са предметът и цената. Страните са постигнали съгласие относно цената и предмета. Ответникът е осчетоводил всички от тях, включил ги е в дневниците за покупки и в подадените справки-декларации по ДДС в съответния месец, което доказва, че стоката е предадена на купувача в момента на съставянето на документа. До завеждане на делото ответникът не е отправял възражения до ищеца в смисъл, че стоката по фактурите не е получена от него, или че стоката е получена или фактурите са подписани от лице без представителна власт. При това положение, предаването на стоката от страна на ищеца и приемането й от страна на ответника като фактически действия пораждат задължение за последния да заплати продажната цена на доставените стоки. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на задължението чрез изпълнение или чрез прихващане, освен признатото от ищеца плащане на сумата от 1400 лв. по фактура №0100002176 и 5600 лв. частично плащане по фактура №0800000071. Искът за реално изпълнение на неплатената част от цената в размер на 6140.32 лева е основателен и доказан, и следва да бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва,считано от 05.08.2011г. до изплащане на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ответникът е в забава от деня, следващ издаване на процесните фактури, до подаване на исковата молба. Изчислено за този период, дължимото обезщетение съгласно данните в заключението на вещото лице, възлиза на 292.09 лева, в какъвто размер е и ищцовата претенция.

Относно претенцията на ищеца за присъждане на разноските, претърпени в производство по допускане и налагане на обезпечение на иска. Същата е основателна по следните съображения:

Още в исковата молба ищецът е посочил, че поради неплащане от страна на ответника е инициирал обезпечително производство пред СРС съд по ч.гр.д. № 29906/2011г., като му е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е било образувано изпълнително производство пред ЧСИ и във връзка с обезпечението на настоящите искове направил разноски в размер на 869.30лв. лева, които е поискал да му бъдат присъдени с решението. Представил е доказателства в тази насока-(л.19-л.21 от делото).

Отговорността за разноските се обуславя от изхода на разрешен от съда правен спор. Тя се изразява в правото на едната от страните по възникнал правен спор да претендира и съответно в задължението на насрещната страна да й заплати направените по делото разноски, поради това, че съдът е разрешил правния спор в полза на първата от тях. Тази отговорност е обусловена преди всичко от неоснователно предизвикания правен спор от страната, срещу която е постановено решението и чиито правни твърдения са отречени със съдебното решение. С оглед на своя характер обезпечителното производство не е спорно производство. Искането, съответно допускането на обезпечение, има за цел да осигури бъдещото удовлетворяване на молителя, като предварително засяга правната сфера на лицето, срещу което се допуска. В производството по допускане на обезпечение на иска все още не е ясно дали се обезпечава един основателен бъдещ иск, дали този иск ще бъде предявен в определения от съда срок, и дали ще бъде уважен изцяло или частично. Следователно в рамките на обезпечителното производство все още не може да се даде отговор дали с поведението си ответникът е станал повод за предявяване на иска, респ. за завеждането на исковото производство Поради това въпросът дали се дължат разноските, направени в обезпечителното производство, може да се прецени едва с оглед крайния изход от делото, по което е предявен иска, чието обезпечение е допуснато. /в този см. Определение № 98 от 05.02.2010г.на ВКС по ч.т.д. №8/2010г.,второ търговско отделение, ТК)

С оглед на гореизложените съображения съдът намира,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и тези разноски.

Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и разноските за настоящото производство, съобразно приложения списък в размер на 1095.61 лв.,представляващи внесена д.т.,платен депозит за извършване та ССЕ и адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ТАКОПАНЕЛ” ООД, град Две могили,област Русе, ул.”България”№2, ЕИК 201098387, представлявано от Н.С.С., да заплати на „ВАС-ХИДРОИЗОЛАЦИИ” ООД, град София, район Овча купел, ж.к.Овча купел, ул.”Месечинка”№5, ЕИК 131288936, представлявано от Б.В.С. сумата от 6140.32 лв.(шест хиляди сто и четиридесет лева и 32 стотинки) с ДДС, представляваща остатък от неизплатено възнаграждение за доставка на стока по фактура №0800000071/18.02.2011г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на ИМ- 05.08.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 292.09лв(двеста деветдесет и два лева и 09 стотинки), съставляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от деня, следващ датата на издаване на описаната по-горе фактура - 19.02.2011г., до подаване на исковата молба – 05.08.2011г.; сумата от 869.30 лв.(осемстотин шестдесет и девет лева и 30 стотинки),представляваща разноските, претърпени в производство по допускане и налагане на обезпечение на иска, както и сумата в размер на 1095.61 лв.(хиляда деветдесет и пет лева и 61 стотинки) ,представляващи направени по делото разноски за внесена д.т.,платен депозит за извършване на ССЕ и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен Съд Русе в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/