ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363

Гр. Бяла, 28.12.2009г.

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в закрито заседание на двадесет и осми декември, две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдията ЧНД №409 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.244,ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от Й.П.Н.,***, против Постановление от 14.12.2009г. на Трифон Владов- прокурор при РП-Бяла за спиране на наказателното производство по Дознание №877/2009г. по описа на РП-Бяла, водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

 Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението и да върне делото на прокурора за продължаване на разследването. Навеждат се съображения, че разследването не е извършено в пълнота, не са извършени предвидените в НПК процесуално-следствени действия, които да осигурят разкриването на извършителя, не са използвани специални разузнавателни средства като единственият начин за разкриване на престъплението.

 Като се запознах с материалите по Дознание №877/2009г. по описа на РП-Бяла и изложеното в постановлението на прокурора, установих:

Досъдебното производство е било образувано с постановление на БРП от 20.10.2009г. срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за това, че на 12.10.2009г. в гр.Бяла, обл.Русенска, отнел чужда движима вещ-мобилен телефон “Самсунг” Е-250, на стойност около 100лв., от владението на Й.П.Н. *** негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

В хода на разследването е установено, че пострадалият Н.  на 12.10.2009г. заедно със своите познати св.Асенов, св.Йорданов и св.Милчев се намирали в кафе-бар “*****” в гр.Бяла. Седнали на една маса. След около 10-15 минути  пострадалият заедно със св.Милчев се преместили на съседната маса, като към тях се присъединил още един техен познат-Д.Т.. На тази маса тримата стояли около 40-50 минути, след което тръгнали за училище. По пътя пострадалият установил, че телефона му липсва и се върнал в заведението, за да го потърси, но не го открил. Разговарял със сервитьорката, която също не била виждала телефона.

 

С обжалваното постановление прокурорът е спрял наказателното производство на основание чл.199 ал.1 и чл.244 ал.1 т.2 от НПК, тъй като е приел, че в хода на разследването извършителят на престъплението не е разкрит, извършени са всички възможни следствени действия. Постановил е, че поради изтичане на законоустановените срокове за разследване се налага спиране на делото до разкриване на извършителя.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице, което има качеството на пострадал по смисъла на чл.243, ал.3 от НПК.

След като съобразих така установената фактическа обстановка и изложеното в постановлението на прокурора, намирам следното:

Разследването по делото е било проведено обективно и пълно. По делото са били разпитани в качеството на свидетели К.М., П. А., Й. Й.. Всички пресъздават идентична фактическа обстановка, показанията им са логични, последователни, непротиворечиви, поради което съдът няма основание да не им дава вяра. Тези свидетели са установили, че по време на престоя им на първата маса пострадалият не е вадил на масата мобилен телефон и не е говори по мобилния си телефон.Установяват, че св.Милчев е показал на пострадалият слушалки, които пострадалият е отказал да вземе. Този свидетел е бил заедно с пострадалият и на другата маса, когато са се преместили пак в същото заведение. Той установява в показанията си, че не е виждал телефона на пострадалият тогава, въпреки че го знае по марка и цвят.

Бил изготвен по дознанието план за провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия, одобрен от наблюдаващия прокурор, с цел установяване на извършителя, местонахождението на инкриминираните вещи. От изготвената докладна записка от дата 11.12.2009г. относно резултата от издирването, се установява, че от проведените до момента ОИМ, извършителят не е бил установен.

Въпреки извършените по делото процесуално-следствени действия не бил открит извършител на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.

Неоснователно е възражението на пострадалият, че е налице уговорка между свидетелите, тъй като излагали твърдения по един и същ начин. Не се установява тези свидетели да са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Обстоятелството, че свидетелите възпроизвеждат безпротиворечиво фактическа обстановка, не дава основание съдът да не кредитира показанията им, тъй като липсват доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.

Неоснователно е и  възражението, че не били използвани специални разузнавателни средства, тъй като те били единственият начин за разкриване на престъплението. Действително в НПК се предвижда използването на такива средства за разкриване на тежки престъпления, между които са и престъпленията против собствеността, респективно и престъпленията по чл.194 ал.1 от НК. Съгласно чл.12 ал.1 т.1 от ЗСРС специалните разузнавателни средства се използват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления. В настоящия случай това основание за използване на СРС не е налице, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява съпричастност на определено лице към извършването на инкриминираното деяние.Освен това отчитайки от една страна  ниската стойност на предмета на престъплението, а от друга-тежката процедура по организиране използването на СРС-включваща писмено искане от прокурора, разрешение за използването му от окръжен съд, разпореждане за използването му от министъра на вътрешните работи, необходимостта от временното ограничаване неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения с оглед използването им, ангажиране на голям брой институции, времеви и материален ресурс, не би било в съответствие с тежестта на инкриминираното деяние. При липса към настоящия момент на основателни данни относно евентуален извършител на престъплението използването на СРС освен, че е неоправдано е и безпредметно.

 

При това положение и в пълно съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал, прокурорът правилно е спрял наказателното производство до разкриване на извършителя. По време на разследването са били изяснени всички обстоятелства, имащи значение за правилното му решаване в съответствие с изискванията на чл.13 ал.1 от НПК.

Следва да се отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 НПК в случаите на спиране на наказателно производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, какъвто е и настоящия случай, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаване на издирването. Едва след разкриване на извършителя на престъплението от органите на полицията, това обстоятелство ще е основание задължаващо прокурора да възобнови спряното наказателно производство.

Поради това, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваното постановление потвърдено.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.244, ал.5 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 14.12.2009г. на Трифон Владов- прокурор при РП-Бяла за спиране на наказателното производство по Дознание №877/2009г. по описа на РП-Бяла, водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

Препис от определението следва да се изпрати на пострадалия Й.П.Н.,***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: