Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

Гр.Бяла, 25.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД първи гр.с. в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Пламен Дочев

При секретаря В.В. ,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 437 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.79 вр.чл.92 и чл.258/ ЗЗД

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв. представляващи неустойка по сключен анекс № 1 от 21.11.2010г. към договор за изработка от 06.08.2010г., както и сумата от 4000 лв. представляваща дължима неустойка за четири просрочени дни, считано от 21.11.2010г. до 25.11.2010г. ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011г. до ок. им изплащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът депозирал отговор оспорва иска по основание и размер.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи:

Видно от доказателствата по делото дог. за изработка от 06.08.2010г.страните са договорили начин за плащане, по силата на който окончателното плащане в размер на 30% от стойността на доставеното и монтирано количество материали да се извърши до три дни след приключване на монтажните работи и приемане на обекта от възложителя с приемо- предавателен протокол.

От депозирания отговор и от приетите по делото доказателства е видно, че изпълнителят по договора не е изпълнил изцяло задължението си да достави и монтира стока и материали. Без да има годно правно основание ,ответникът, както и той самия твърди, е преустановил извършването на довършителните монтажни дейности, поради което липсва двустранно подписан приемо-предавателен протокол.

Ищецът съобразно договореното е изпълнявал задълженията си по дог. изработка от 06.08.2010г., с което се явява изправна страна по договорното правоотношение. Претендираните от „Б.” АД суми се явяват изискуеми, тъй като ответника „Т.” ООД е изпаднал в забава по отношение задължението си за изработване на възложеното по договора.

Основен и главен юридически факт, чието установяване е и предмет на настоящото дело е следвало да бъде установен от ответника е изпълнението на задълженията му по процесния договор в уговорения срок.

Съгласно сключения между страните договор „Т.” ООД е следвало да предаде обекта в завършен вид, съгласно предвидените в сключения договор стандарти и да предаде изработеното с приемо- предавателен протокол в срок от 32 работни дни.

От доказателствата по делото е видно, че по молба на ответното дружество, поради настъпила забава в изпълнението на 12.11.2010г. е подписан анекс към дог. от 06.08.2010г. по силата на който е уговорен допълнителен срок между страните, изтичащ на 21.11.2010г., в който е следвало да бъдат извършени всички - СМР, както и да бъдат доставени на обекта, всички липсващи довършителни елементи, предмет на договора, по количество и качество годни за приемане на обекта с разрешение за ползване в уговорения от страните срок.

Съобразно т.3 от сключения на 12.11.2010г. анекс, в случай на неизпълнение ответното ТД е поело задължение за заплащане на неустойка в размер на 20 000лв. както и 1000 лв. за всеки ден забава след 21.11.2010г. Анексът отново е сключен съгласно уговореното по договора- изработеното следвало да се предаде с приемо- предавателен протокол. На 21.11.2010г. ответното ТД е следвало да предаде изработеното, което действие отново не е осъществено, като тези факти се подкрепят както от писмените така и от приетите гласни доказателства по делото. Поради неизпълнението на поетите задължения, до ответника е било изпратено уведомително писмо от 29.11.2010г. с което ТД- ответник е било поканено в срок от 2-дни от получаване на писмото да предаде изпълнението на възложената работа с приемо- предавателен протокол. Изпълнителят по дог.е изпратил отговор на писмото на възложителя с изх. № 1142 без да предприеме фактически или правни действия по изпълнението на процесния договор и анекса към него.

Безспорно се установи по делото, че неизпълнението на договорените СМР се дължи на отказ на изпълнителя да изпълни възложеното, поради което на възложителя се дължи обезщетение в размер на уговореното по анекса от 12.11.2010г. Последният документ е оспорен от процесуалния представител на ответника. С оглед неизпълнените на задължението на ответника да внесе депозит са СГЕ същата не е изпълнена. Следователно съдът приема представения по дело документ за автентичен.

Вън от горното в с.з. са събрани гласни доказателства от сина на Управителя на „Т.” ООД М.С. от чиито показания се установи, че в качеството му на служител в ответното ТД е носил оперативна отговорност по възникването и изпълнението на възложените СМР, като именно той е подписал анекса.

Съдът намира, че налице е хипотезата на правната норма на чл.301/ТЗ. Търговецът потвърждава действията, извършени от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването. Това правило е приложими, ако са налице кумулативно следните предпоставки: действията да са извършени от лице без представителна власт, но от името на търговеца, търговецът да е узнал за извършените действия, и да не се е противопоставил веднага след узнаването. Видно от инкорпорираните доказателства по делото се установява, че М.С. е действал без представителна власт, безспорно е че с уведомително писмо от 29.11.2010г. ответника е бил уведомен за сключения анекс, безспорно е, че ответното дружество е осчетоводило осем бр. фактури от № 3103 до № 3115 след сключването на анекса ат 12.11.2010г., а оспорването на същия е извършено с депозирания отговор.

С оглед на последните факти съдът приема, че съобразно разпоредбата на чл.301/ТЗ след като ответника не е оспорил представителната власт на лицето оформило с подписа си анекса, че представителя на ответното ТД е потвърдил действията му и е одобрил сделката, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването й, както и с оглед осчетоводяването след датата на подписването на анекса фактури касаещи стоки и материали.

Предвид изложеното и в съответствие с правомощията си, съдът счита за правилно да уважи претенцията на ищеца изцяло.

На основание чл.78, ал.1/ГПК разноските по делото са в тежест на ответника.

Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Т.” ООД със седалище и адрес на управление гр.Д.м., обл.Рс., бул. „Б.” № .. с БУЛСТАТ: …., представлявано от управителя Н.С., с ЕГН-********** да заплати на „Б.” АД вписано в т.р. при МП с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”Ц.К.” № …, представлявано от изп. директор К.Х.С., сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляващи неустойка по сключен анекс № 1 от 21.11.2010г. към договор за изработка от 06.08.2010г., сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща дължима неустойка за четири просрочени дни, считано от 21.11.2010г. до 25.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011г. до ок. им изплащане, както и сумата от 2960.00 лв. /две хиляди деветстотин и шестдесет лева/, разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: /п/