Р Е Ш Н И Е

                                            

                                                                     № 86

                                      Гр.Бяла, 28.09.2010 г.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Беленският районен съд, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и десета година в състав:

 

                                                       Председател: Пламен Дочев

при секретаря В.В. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 158/2010г. за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.92, ал.1/ЗЗД, чл.14 от Дог.за доставка на оборудване /обзавеждане/ от 17.08.2009г., чл. 33, ал.1 /НВМОП и чл.43, ал.2/ЗОП.

          Ищецът  „Г.И С.” ООД гр.Д., моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община –Д.м., обл.Рс. да заплати сумата от 4 679,85лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл.14 от сключен Дог.за доставка на оборудване /обзавеждане/ от 17.08.2009г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2009г. до ок.плащане.

          Претендира разноските по делото. 

          Ответникът с депозирания отговор оспорва иска по основание и размер.

          Третото лице-помагач на ответника Министерство на труда и социалната политика не изпраща отговор, не е депозирал становище по иска.

          Съдът, след преценка на доказателствата, доводите на страните от фактическа и правна страна изведе следното:

          ФАКТИТЕ :

          На 17.08.2009г. между ответника Общ. Д.м., в качеството на възложител и ищеца „Г. и с.” ООД, в качеството на изпълнител е сключен договор за доставка на оборудване /обзавеждане N ДМОГ/2009/02/ОБ/ОБ. По силата на този договор ищецът се е задължил да извърши възмездно  доставка  на обзавеждане и оборудване  по техническа спесификация  и оферта  за участие, неразделна част от договора на обект „Дом за възрастни хора с деменция” с.М., обл.Рс./чл.1,чл.3 от договора/. За изпълнението са договорени срокове от 3 месеца /чл.2 от дог./

          На 21.10.2009г. с писмо изх.№3512/21.10.2009г. Кмета на Общ.Д.м. до ищеца е съобщено, че МТСП  е уведомило ответника за едностранно оттегляне на финансирането, съгласно Меморандум за разбирателство, подписан на 24.02.2009г.  Ответникът е сочил, че по този повод е принуден, по независещи от него причини, да предложи прекратяване по взаимно съгласие действието на скл. процесен договор, на осн.чл.16,т.2 от същия.

          На 27.10.2009г. с писмо изх. № 389/27.10.2009г. до ответника, ищецът е отказал да приеме предложението за прекратяване на дог. по взаимно съгласие, като е изразил становището си, че оттеглянето на финансирането на обекта  от страна на МТСП е обстоятелство по смисъла на чл.43, ал.4 от ЗОП, възникнало след сключването на договора  което позволява на възложителя да прекрати едностранно същия поради невъзможност да изпълни задълженията си. В писмото се сочи, че възложителят следва да обезщети  изпълнителя за претърпени вреди по чл.14 от дог. В тази връзка е поискано заплащане на неустойка  в посочения в петитума на и.м. размер, както и връщане на платената гаранция за добро изпълнение в размер на 900,00 лв., внесена по набирателната сметка на МТСП след уведомяване на МТСП за прекратения договор.

          На 16.11.2009г. с писмо № 3776/06.11.2009г. на ответника до ищеца е оспорено наличието на хипотеза за едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя. Вместо това е твърдял, че едностранно оттегленото финансиране  на обекта по дог. от страна на МТСП е довело до неизпълнение  договорното задължение  поради непреодолима сила, в резултат на което процесният договор е следвало да се прекрати. По право на осн. чл.89 /ЗЗД. Отказано е и плащане на неустойка поради липса на виновно поведение от страна на възложителя. По сметката на ищеца е възстановена внесената гаранция ат 900 лв. и е върната предоставената мостра за мед.легло и шкаф.

          На 13.11.2009г. с писмо № 404/13.11.2009г. на ищеца  до ответника  е изразено несъгласие с тълкуването, че оттегленото финансиране представлява непреодолима сила, прекратила договора и повторно е отправена покана за плащане на договорната неустойка и връщане на гаранциите.

          ПО СЪЩЕСТВО :

          Със сключването да договора за малка обществена поръчка е създадено облигационно правоотношение между страните по делото за изработка на обзавеждане и оборудване на „Дом за възрастни хора с деменция” в с.М., обл.Рс.

          Съгласно приложимата към този договор нормативна уредба  в чл.33, ал.1/ НВМОП, страните по договора за малка обществена поръчка не могат да го изменят, освен в случаите по чл.43, ал.2/ЗОП, а в последния е уредено, че изменението на скл. договор за обществена поръчка се допуска по изключение  в следните случаи:

1.        когато в резултат на непреодолима сила се налага промяна в сроковете на договора.

2.        при намаляване на договорните цени в интерес на възложителя.

3.        при изменение на държавно регулирани цени, когато  основен предмет на договора за общ. поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране  и срокът му на изпълнение е над 12 месеца.

Видно от доказателствата по делото процесният случай не попада в нито една от хипотезите изброени от закона.

           Не се доказва наличие на непреодолима сила, попречила на точното изпълнение на договора, даваща основание той да се счита за прекратен по право на осн.чл.89/ЗЗД. Видно от доказателствата по делото сделката се явява търговска, а преценката за наличие на право да се прекрати  договора поради непреодолима сила следва да се изведе от хипотезата на правната норма по чл.306/ТЗ. Съгласно чл.306, ал.2 от ТЗ, непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо  събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Едностранното оттегляне на финансирането  на обекта от МТСП не би могло да се разглежда като такова събитие. Непреодолима сила се явява природно бедствие, което няма предвидим характер, поради което не може да се предотврати. Съдът счита, че не е налице непреодолима сила, тъй като изпълнението по принцип е възможно, но поради изменение на икономическата конюнктура би довело до ощетяване на една от страните. /Р.№255/24.04.02г. по гр.д.№ 1079/2001г. V г.о. на ВКС/

           Дори да се приеме, че налице е била непреодолима сила, то ответникът не е изпълнил задължението си по чл.306, ал.3 от ТЗ в подходящ срок да уведоми писмено другата страна в какво се състои  непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението  на договора. В този случай това не е сторено. В писмото от 21.10.09г. на Кмета на Общ. Д.м. до ищеца не се съдържа уведомление за непреодолима сила, а предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Вън от горното  по смисъла на чл.43, ал.2, т.1 /ЗОП, непреодолимата сила води до изменение на договора, до промяна на сроковете, което в случая не е предложено от ответника. Същата хипотеза се развива и в чл.306, ал.4 от ТЗ, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Само, ако  непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора.

          Съдът счита за вярно обстоятелството, че оттеглянето на финансирането от страна на МТСП е довело до невъзможността  възложителя по дог. за малка обществена поръчка да изпълни задължението си. За изпълнителя по договора обаче е правно ирелевантна причината за това изпълнение и дали възложителя има вина за това. Съдът счита, че именно по тази причина неотносими по делото се явяват представените доказателства: кореспонденция с третото лице помагач, установяващи по какви причини  е отказано финансирането, още повече, че МТСП не е страна по сключения между съконтрахентите договор.

          Съгласно чл.33, ал.2 от НВМОП, възложителят може да прекрати дог. за малка обществена поръчка, ако в резултат  на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения. В този случай възложителя дължи обезщетение на изпълнителя  за претърпени вреди от сключването на договора. Същото е регламентирано и в чл.43, ал.4 от ЗОП: възложителят може да прекрати договор за общ. поръчка, ако в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му не е в състояние да изпълни своите задължения. В такъв случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за  претърпени вреди.

          Съдът намира, че от изложеното до тук  е налице правно основание по смисъла на чл.14 от процесния договор, както и чл.92/ЗЗД, където изправната страна търси от неизправната страна при неизпълнение  на задълженията, неустойка  в размер на 10% от стойността на договора, като тази неустойка се явява в размер на 4 679,85 лв.  

          На основание чл.78, ал.1/ГПК разноските са в тежест на ответника.

          Водим от горното и на осн.чл.235/ГПК, съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА Община Д.м., гр.Д.м., обл.Рс., бул. „Б.” № , представлявана от Кмета на Общ.Д.м. Д.Д.Д.  да заплати на „Г. И С.” ООД  със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.”А.С.” № , представлявано от управителя Г.П.Г., сумата от 4 679,85 лв./четири хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и пет ст./ представляваща неустойка, дължима на основание чл.14 от сключен Дог. за доставка на оборудване /обзавеждане/ от 17.08.2009г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2009г. до ок.плащане на сумите.

          ОСЪЖДА Община Д.м., гр.Д.м., обл.Рс., бул. „Б.” № , представлявана от Кмета на Общ.Д.м. Д.Д.Д.  да заплати на „Г.И С.” ООД  със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.”А.С.” №, представлявано от управителя Г.П.Г., сумата от 93,60 лв. /деветдесет и три лева и шестдесет ст./ представляващи д.т и 570,00 лв./ петстотин и седемдесет лева/ адвокатски хонорар.

          Решението може да се обжалва пред ОС-Русе  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 Районен съдия:/п/