Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр.Бяла, 22.12.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Колева

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 455 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Габро Истърн Юръп” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 53 Е, вх. Б, ет. 3, ап. 12, представлявано от управителя Ж.А.Ж., твърди, че на 12.11.2008г. е сключил Договор за продажба на пластифицирана ламарина с прахово покритие с ответното дружество, по силата на който му продали стока на обща стойност от 55 074.08 лева с включен ДДС, за което издал фактура № **/02.12.2008г. Стоката била доставена и получена от ответника на 08.12.2008г. Съгласно чл.3 от договора купувачът-ответник следвало да плати задълженията си към продавача, както следва – 20% ДДС два дни преди товарене на камиона и 100% от стойността /без ДДС/ в 30-дневен срок от пристигане на стоката. Длъжникът заплатил дължимия ДДС от 9 190.62 лева на 08.12.2008г. – в деня на получаване на стоката. В едномесечния срок по чл.3 от договора ответникът заплатил и сумата от 25 895.07лв. Остатъкът от цената ответникът не е платил в договорения срок до 08.01.2009г. и е изпаднал в забава. Следва друго частично плащане в размер на 4 000лв. На 15.01.2009г. и в размер на 4 000лв. На 21.01.2009г., с които изплатената сума възлизала на 43 085.69лв. Въпреки отправените до ответното дружество покани, последното не заплатило остатъка от цената. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 284/2009г. по описа на БРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на сумите. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 11 988.31 лева – главница, представляваща неплатена цена по фактура № 71/02.12.2008г. и 446.16 лева – мораторна лихва върху дължимата по посочената фактура сума, считано от 08.01.2009г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законна лихва върху дължимата сума от 29.04.2009г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и тези по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът “Булкар Ойл” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Две могили, обл.Русе, ул.”България” № 132 И, ЕИК 827216083, представлявано от управителя М.Н.С., не оспорва предявения иск по основание и размер, но твърди, че е налице хипотезата на чл.306 от ТЗ, което прави невъзможно изпълнението на задължението му, както и че въпреки това е правил опити да заплати дължимата сума, но ищецът е закрил известната нему банкова сметка.

***, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото договор № 1042 за продажба на стока, сключен на 12.11.2008г. между ищеца – като продавач и ответника – като купувач, по силата на който първият продал пластифицирана ламарина с прахово покритие на втория, на обща стойност от 55 074.08 лева с включен ДДС, за което издал фактура № **/02.12.2008г. Стоката била доставена и получена от ответника на 08.12.2008г. Съгласно чл.3 от договора купувачът следвало да плати задълженията си по договора към продавача, както следва – 20% ДДС два дни преди товарене на камиона и 100% от стойността /без ДДС/ в 30-дневен срок от пристигане на стоката. Ответното дружество заплатило дължимия ДДС от 9 190.62 лева на 08.12.2008г. – при доставяне на стоката. На 08.01.2009г. било извършено плащане по издадената въз основа на договора фактура в размер на 25 895.07 лева, на 15.01.2009г. сума от 4 000.00 лева и на 21.01.2009г. също сума в размер на 4 000.00лева. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за остатъка от дължимата цена по издадената фактура, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 284/2009г. по описа на РС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на сумите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Представени са по делото и неоспорени от страните договор за продажба на стока, сключен на 12.11.2008г. и фактура № **/02.12.2008г., които по правната си същност представляват частни свидетелстващи документи, установяващи съществуването на сделка между страните по делото, предмета на сделките – покупко-продажба на стоки и стойността на сделката. По делото е безспорно доказано съществуването на договор за покупко-продажба между търговците. Търговската продажба е двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор. От него за ищеца е възникнало задължението да предаде стоките, определени по вид и количество във фактурите. Изпълнението на това задължение не се оспорва от ответната страна, а и се доказва по несъмнен начин. Съгласно чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената на стоката при нейното получаване. В тежест на ответника е да докаже погасяването – изцяло или частично, на насрещното си задължение. От представените по делото доказателства и признанието на ищеца, се установява, че длъжникът заплатил дължимия ДДС от 9 190.62 лева на 08.12.2008г.; на 08.01.2009г. било извършено плащане в размер на 25 895.07 лева; на 15.01.2009г. била заплатена сумата от 4 000.00 лева и на 21.01.2009г. – сума в размер на 4 000.00лева.

Съгласно чл.327 от ТЗ плащането на цената при договора за покупко-продажба следва да стане едновременно с предаването на стоката. В конкретния случай страните са договорили в сключения между тях договор от 12.11.2008г., 100% от стойността на стоката /без ДДС/ да се плати в 30-дневен срок от пристигането й до купувача. Стоката е доставена на 08.12.2008г., а от 08.01.2009г. задължението на купувача за заплащане на дължимите се суми по договора и издадената фактура е станало изискуемо и при неплащане последният изпада в забава. Неизпълнението е правопораждащ за отговорността на длъжника факт. На основание чл.327 във вр.с чл.294 от ТЗ същият дължи мораторни лихви за просрочено парично задължение. Поради това съдът намира, че предявения иск и в тази му част е доказан по своето правно основание. По отношение на размера й съдът взе предвид приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза, съгласно което мораторната лихва върху дължимата сума в размер на 11 988.39лв. за периода от 08.01.2009г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 29.04.2009г., отчитайки направените частични плащания на 15.01.2009г. и на 21.01.2009г., възлиза на 562.26 лева. Тъй като предявеният иск за мораторна лихва е в размер на 446.16лв. и ищецът не е направил изменение на същия по реда на чл.214 от ГПК, то съдът намира, че искът следва да бъде уважен до претендирания размер. Ответникът дължи и законна лихва върху главницата от 11 988.39 лева за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.04.2009г., до окончателното й изплащане. Ответникът дължи и разноските по заповедното производство, тъй като с поведението си, а именно неплащане на дължимата продажна цена, е принудил ищеца да направи разноски по посоченото производство – в размер на 698.70лв.

На основание чл.78, ал.1 и чл.от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 248.60 лева – заплатена държавна такса за производството по делото, както и в размер на 1 800.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Булкар Ойл” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Две могили, обл.Русе, ул.”България” № 132 И, ЕИК 827216083, представлявано от управителя М.Н.С., че дължи на “Габро Истърн Юръп” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 53 Е, вх. Б, ет. 3, ап. 12, ЕИК 175379106, представлявано от управителя Ж.А.Ж., сумите от 11 988.31 лева /единадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неплатена цена по фактура № 71/02.12.2008г., сумата от 446.16лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ - мораторна лихва върху сумата от 11 988.31лв., считано от 08.01.2009г. до 29.04.2009г., законната лихва върху главницата от 11 988.31 лева, считано от 29.04.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 698.70 лева /шестстонин деветдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ - направени по заповедното производство разноски, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 284/2009г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА “Булкар Ойл” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Две могили, обл.Русе, ул.”България” № 132 И, ЕИК 827216083, представлявано от управителя М.Н.С., да заплати на “Габро Истърн Юръп” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 53 Е, вх. Б, ет. 3, ап. 12, ЕИК 175379106, представлявано от управителя Ж.А.Ж., сумата от 248.60 лева /двеста четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/ – заплатена държавна такса за производството по делото, както и в размер на 1 800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/ – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/